Така на двадесет и няколко годишна възраст, колкото и да било трудно и опасно по онова време, Васил решава да избяга от родината и да си търси късмета на запад. Преминавайки през тогавашна Югославия, задържайки се за по няколко месеца в Унгария и Австрия, работещ каквото намери, ден за ден, скитането му приключва в Базел. Там където точно по това време процъфтявала химическата и фармацевтична индустрия на Швейцария. 

Васко намерил своето място, но разбира се без образование не можел да се надява на нищо повече от това да бъде общ работник в складовете за суровини на фабрика за лекарства. И все пак, не коя да е, а в Рош, най-голямата фармацевтична компания в света днес. Дали това било знак или ирония на съдбата, не знаем, но може би точно заради това 16 години по-късно, когато Васко се връща по неволя в България, бързо му излиза прякор Швейцарския доктор.

Единственото, което свързвало младия мъж с родината му останали писмата, които много рядко и трудно успявал да пише на майка си. Докато един ден, разбира, че тя е много болна и вероятно никога повече няма да я види. Нещо във Васил трепва и той се връща в България, въпреки, че постоянно се заричал, че това никога няма да се случи. Заварва майка си на легло, болна, отслабнала и изнемощяла.

Знаел, че през ръцете му са минали тонове лекарства, за милиони хора, но не знаел как да помогне на собствената си майка да се излекува. Не можел да повярва, че съдбата така се шегува с живота му. Докато една вечер, сред запрашената библиотека, в собствения му дом, забелязал една стара книга, която веднага разпознал. Това била първата му книга за билколечение, която разлиствал още като дете, и от която учил имената на растенията, които събирал за чай.